1) Забелязах че при всичките ми местения има една абсолютно непоклатима константа: Свидетелите на Йехова eng/bg. Това също се дължи на факта че, все пак се местя само в християнски държави, без значение кой точно вариант на християнството. До такава степен съм привикнала с техните подвижни етажерки за брошурки и двамата изгладени, спретнати и натрапчиво скромно облечени прозелити застанали зад брошурките, че усещам почти едно чувство на семейна топлина, привързаност дори. Тук искам да отбележа няколко неща. Това в никакъв случай не е опит за подигравка, което би било неуважително. Също така, съдейки по какво впечатление са оставили у мен, със спокойното им, но неуморно омниприсъствие, мисля че съвсем спокойно може да се каже че са разбрали как да подходят успешно към прозелитизма. И за да разсея всякакви съмнение, не не съм решила да стана свидетел на Йехова.

П.П: На всичкото отгоре покрай писането на този параграф научих и думата “прозелит”. Кажете ми сега как да не стане човек свидетел, щом само обсъждайки темата вече съм по-добър човек от преди малко? Some would call that brilliant tactics.