1) …пак се преместих : ) И вече събрах много наблюдения, с които смятам да ви досаждам. Последните няколко месеца ме нямаше, не защото си почивах (от какво точно да си почивам?), а просто защото съм аз, и вместо да започна нещо (като нова Седмица) си намирам извинения. Но, онова гласче което ми повтаря ”Мързи те да, но теб те мързи за всичко, спомни си колко хубаво ти става като си пишеш редовничко, само трябва пак да започнеш.” най-накрая надделя. Ураа! А, и семестъра започна което значи че вече имам по-важни неща да правя, тоест отново мога да започна да се разсейвам с по-маловажните такива. Накратко: ето ме отново : )

2) Един от плюсовете на това да се преместя в Амдам е че наоколо се събраха много приятелчета. Някои в Амдам, други разпръснати из Ниската Земя, а пък трети в Белгията, на една ръка разстояние. Става ти много топличко като знаеш от кого си заобиколен. При тези обстоятелства, беше някак ясно че щях да направя барено съборче на втори десети и естествено реших да поканя и няколко човека от моя мастер, един от които се оказа също рожденик. И така в рамките на няколко часа цялата работа бързо се превърна в двоен рожден-денски bar hop. Направихме един списък с места и бяхме готови. Из между едно от местата на които бяхме беше един много стар бар за jenever (dutch gin, often flavored) на име Wynand Fockink. Там човек отива до плота и си говори с хората и те правят препоръки и дават проби. Не се заседяваш изпиваш си малката чашка, в това старо старо помещение цялото дървено, пропито с преживявания, разляти чаши и миризмата на стари книги и си продължаваш. Понеже двамата jenever sommeliers (не върви да ги нарека бармани) бяха много готини, също като мястото, не пропуснахме да ги почерпим шоколадчета. Особено след като ги попитах what would they recommend и те ми отговориха “Alcohol.” И така вечерта си протичаше, хора се вклюваха, други си отиваха, докато най-накрая не се озовахме в специално избран ирландски пъб, в който се намери място за нас при едни много готини ирландци (не са ли всички?) които привършваха някакво корпоративно парти и вече ползваха само една от многото маси. След време ни почерпиха и храна защото им беше останала от техния бюфет, въобще беше чудно. Разговорите течаха, Guiness се лееше, музикантите свиреха и беше шумно, задушно и весело. И така моят, или по-точно нашият, рожден ден завърши с пет човека заобиколени от чаши Guinness, силно развеселени и навлезли, като всички глупави идеалисти в двайсетте си, в разгорещен разговор за света, политиката, Европа, Щатите, Русия, човешката природа, философия, искуствен интелект, как сме просто пещерняци в една много развита и комплексна околна среда, вишето образование, работния пазар, разликата между социални и хуманитарни и биологични и информатични специалности, за как няма добри и лоши хора, но не е чак толкова просто, за какво ни се прави или защо правим каквото правим и още един куп глупости. Хубавото беше, че нямаше никакво напрежение, нямаше някой които искаше да е прав, разговорът вървеше пламенно, но леко и най-вече весело. И някак неочаквано, но толкова хубаво всичко се превърна в един чуден симпозиум, във всички смисли на думата.