1. Тъй като изгубих сметката до коя седмица точно стигнахме реших че ще бъде най-просто да започна наново. 175, 17 май 2024. Или с други думи националния празник на Норвегия.

  2. Може би сте изненадани защо изобщо споменавам националния празник на Норвегия? А може би не сте? Аз все пак ще ви кажа без да дочакам вашия отговор. Нито веднъж не съм празнувала 3-ти март или 14 juillet. Не празнувам тези празници защото нямам никакъв интерес към псевдо-военни паради и крещенето на слогани като “Свобода или смърт” от татуирани агресивни батки, оставащи след себе си разруха и фасове, които кой знае, горките, дали дори могат да четат. Или с думите на Иван Ланджев, типа хора които спадат към това описание: “България ми е на сърцето, Левски и Ботев на прасеца”. Аз поне съм чела Йордан Йовков и Атанас Далчев, че дори и Елин Пелин, но явно това не се брой за патриотизъм. Какво празнуваме, някакво далечно минало, отдавна приключило? Тъпо заседнали назад във времето с някаква илюзия за величие (каквото и да значи тази дума). Също казвам псевдно-армия, защото Българската армия е, нека бъдем искрени, несъществуваща. Но стига съм мрънкала, какво разбирам аз? Все пак нали съм разглезено дете на 21-ви век, израснало в демокрация, чието най-голямо затруднение в живота е било да си побере всички занимания в два месеца лятна ваканция. В тази връзка нека се върнем към норвежците и как точно подхождат към празнуването на този важен празник. На 17 май, норвежците започват деня си с шампанско-закуска (което е закуска, придружена от обичайната разведряваща сутрешна напитка - шампанско). Събират се, пият цял ден, пеят и слушат музика. Парадират не военните, а учениците от всички училища. И моето най-любимо правило (което ако искате ми вярвайте че е истинско) е че на 17 май можеш да ядеш колкото си сладолед искаш. Норвегия празнува това което е, и какво по-хубаво от това, особено когато си Норвегия : )

  3. Във връзка в горе споменатото, ще си призная че идеята да се оженя за някой норвежец/норвежка и да взема норвежко гражданство ми се струва все по-примамлива. Плюс това колко му е да науча норвежки, особено в сравнение с шведски, датки и финландски, а нека дори не говорим за исландски.

  4. И преди да се заядете с мен, да знам че продават петрол. В България, всичко е корумпирано до козирката, което предотвратява всякакъв прогрес. А след следващите президентски избори кой знае какво ще стане с Франция. Това което се опитвам да кажа е: you gotta pick your poison.

  5. За завършек предлагам да вдигнем тост за Норвегия, за любовта към безвкусната храна, към високи заплати, към електрически коли, към хижи в гората, към морето, рибата и петрола, към бежовите дрехи, към равеството, към демокрацията, към абсолютното спокойствие на норвежците и най-вече към неспиращите усилия за подобрение и промяна. Хип хип ураа! Skål!