Седмица 26 и 27
-
Харесва ми да си мисля че като си лакирам дясната ръка с лявата ръка (имайки предвид че съм десничарка), усилено работя към това да си подобря координацията на лявата ръка.
-
Това може би ще бъде видяно като спорно, но на мен ми се струва че клетъчната и молекулярната биология са химия, а екология и еволюция са статистика. Изключение може би прави ДНК, което бих казала че, освен химически се изледва и математически.
-
Разликата между политик и учен, е че говорейки за едно и също нещо, политик ще даде точна стойност, а ученият, най-вероятно интервал от стойности или, точна стойност с интервали от вероятност. И да, това прави цялата разлика.
-
Има много общо между хората които са “крайно десни” и “крайно ляви”, между антиваксерите, расистите и между всички други с екстремни мнения. И то е че имат радикални виждания. Те са в края на спектъра, притиснати в ъгъла. Не казвам дали грешат или не, само казвам че света не е дискретен, а продължителен. Има нюанси, навсякъде и във всичко. Радикалните мнения, ни дават комфорт, понеже ни казват какви да бъдем, в какво да вярваме, кога да харесваме и кога да мразим. Приличат малко на готова смес за палачинки и сладкиши, не изисква усилия за да го направиш, просто трябва да го изпечеш и да го сервираш на гостите, но няма как да махнеш някоя от съставките ако ти се струва много сладко. Най-опасното е че разделят на две една група, която иначе има главно общи интереси. И най-често се намира някой който печели (финансово, политически) от това. Достатъчно е да погледнем системата на две партии в САЩ. Ако една голяма група хора е разделена на две, тогава тя е значително по-малко силна отколкото ако е обединена.