1. Харесва ми да си мисля че като си лакирам дясната ръка с лявата ръка (имайки предвид че съм десничарка), усилено работя към това да си подобря координацията на лявата ръка.

  2. Това може би ще бъде видяно като спорно, но на мен ми се струва че клетъчната и молекулярната биология са химия, а екология и еволюция са статистика. Изключение може би прави ДНК, което бих казала че, освен химически се изледва и математически.

  3. Разликата между политик и учен, е че говорейки за едно и също нещо, политик ще даде точна стойност, а ученият, най-вероятно интервал от стойности или, точна стойност с интервали от вероятност. И да, това прави цялата разлика.

  4. Има много общо между хората които са “крайно десни” и “крайно ляви”, между антиваксерите, расистите и между всички други с екстремни мнения. И то е че имат радикални виждания. Те са в края на спектъра, притиснати в ъгъла. Не казвам дали грешат или не, само казвам че света не е дискретен, а продължителен. Има нюанси, навсякъде и във всичко. Радикалните мнения, ни дават комфорт, понеже ни казват какви да бъдем, в какво да вярваме, кога да харесваме и кога да мразим. Приличат малко на готова смес за палачинки и сладкиши, не изисква усилия за да го направиш, просто трябва да го изпечеш и да го сервираш на гостите, но няма как да махнеш някоя от съставките ако ти се струва много сладко. Най-опасното е че разделят на две една група, която иначе има главно общи интереси. И най-често се намира някой който печели (финансово, политически) от това. Достатъчно е да погледнем системата на две партии в САЩ. Ако една голяма група хора е разделена на две, тогава тя е значително по-малко силна отколкото ако е обединена.