1. В Берген се върнах с един коледен кейк, специално приготвен от мама за тази цел. И днес като сладко, сладко си похапвах парченце след парченце се запитах дали четири парченца не са много? На време се усетих че въпроса, сам по себе си е неуместен. Няма такова нещо като твърде много коледен кейк.

  2. Струва ми се че в случая на климатичните промени, свръх-масовата медиатизация успя, вместо да разпространи информация подкрепена от изследвания на публично ниво, единствено да досади на популацията с пропагандния си подход. Темата все пак засяга всички ни (да включително северното полукълбо) и да продължим да живеем с илюзията че темата се върти единствено около пластмасови бутилки и сламки е наивно и арогантно. А арогантността бързо се изпарява и ни оставя също толкова безмощни колкото в началото. Да, ще трябва да намерим начин да въведем решение (или поне активно да се опитаме) и под ние, имам предвид северното полукълбо. Би било добре (за всички ни) да се опитаме да подходим със случващото се, както с ваксинацията, противозачатъчни, каските и застровките: предварително, с превантивна цел и на масово ниво.

  3. Изядох един килограм печено кашу с люспа за точно 18 дена. Което прави средно по 55 грама на ден. Изненадващо цивилизовано количество като за мен. Shoutout to Ядки Начев.

  4. В България има място което се казва “Гулийна баня” , да, точно така, банята на земните ябълки (познати и под името на йерусалимски артишоци).

  5. Понякога ходим да гледаме хокейни мачове защото все пак това е доста норвежко занимание. Естествено подкрепяме бергенския отбор. Била съм два пъти, последно миналата събота. Точно по време на този мач отсрещният отбор губеше с много и целият мач беше изпълнен с перипетии и емоции. Счупени стикове, (леки) сбивания, рефери разтърваващи схватки, падащи в калабалъка, въобще според мен беше весело. Накрая в последните двайсет минути даже добавиха два рефера на леда (така станаха общо четири). За мен беше много entertaining мач. Ние бяхме голяма компания, и с момичето до мен се заговорихме за как се сбиват и тя спомена, че според нея това държание просто разпространява и прави общоприето проявите на “мъжка агресия” и как това не е хубаво. И че трябва да спрем да позволяваме на агресията да бъде общоприета. И да, това което тя повдига е интересно, като някое обществено държание според теб не е прието, най-ефикасният начин да се предотврати разпространяването му е да не бъде “нормализирано”, с други думи да бъде посрещано с отвръщение и неодобрение и с това съм съгласна. Но според мен тук има една ключова разлика, че става въпрос за мач. За мен всичко което има организирана публика е представление. Театър, спорт, танц, концерт и т.н. Това значи че всичко е преиграно и че е има за цел да занимае публиката. Ако това не беше така мачовете и състезанията нямаше да имат публика. Когато ставаш профеционален хокеен играч ти е напълно наясно че ще те млатят, че ще се блъскаш в хора и огради (било то нарочно или не) и че това ще се случва с висока скорост. Аз например не искам да ме млатят и затова не съм хокейстка. Директорът на хокейната федерация няма изведнъж да каже че това е “лошо” и не трябва да се прави повече, защото той мисли като хокеен играч, а не като нея. Така че да, аз нямам никакъв проблем че се млатиха по време на мача, също искам да поясня, че нямаше живото- застрашаващ риск за някого, просто боричкане. Всъщност разказвам всичко това, защото тя беше толкова убедена че това което предлага е “мило” и “добро” и трябва да го направим (мисля че тя е по скоро един от тези много много наивни хора, и това го казвам аз, които са така феерични и мили и понякога с малко нереалистични виждания за хората). Но това не е така, и да се опитаме да предлагаме нашите морални стойности да бъдат приложени универсално е хлъзгав склон, водещ до често до неща като тоталитаризъм или религиозна радикалност.

А що се отнася до обществото? Там, нямам никакво уважение към агресивни хора. Защото се стараем обществото да не е представление.