Седмица 21 и 22

Седмица 21 и 22:

Франкфурт е страннен град: едновременно свръх-индустриален но и някак си тесен, все едно някой се е опитал да побере new-york-ските небостъргачи в някакъв буркан твърде малък за тях и затова не са се побрали всичките. Една част от града се казва “новият стар град” (“Neue Altstadt”) и това е така защото след втората световна война една значителна част е разрушена и преди няколко години завършват реставрацията му. Така че някак си старият град няма усещане на стар град, защото е толкова чист и спретнат и твърде…нов. И там измежду кокетните вековни сгради, се намира централния щаб на немската борса. Остатъка от града е пълен с тези много големи небостъргачи, на който на върха на 54-я етаж, на покрива, миришеше на смесица от риба и канализация, но на кого му пука обаче как мирише, нали може да изкарваме много пари? На петнадесет минути от там е централната гара. А между двете има бордели и казина, ама не от онези казина като в Монако, а от казината които визират една част от популацията която не е финансово стабилна. Казина вампири, изсмукващи надеждата от клиентите си. А на клиентите им, кажи речи, им беше останала единствено надеждата. По средата на Франкфурт минава реката Рейн. По нея има остъклени лодки за разходки. Има опит за туризъм, и може би такъв има, но аз не бих описала Франкфурт като незабравима дестинация.
Ако ви трябват детективски услуги в Франкфурт:
И когато кажете че част от това описание би било валидно и за София, бих се съгласила, най-вече заради казината и безбройните мафиотски платформи за залагания. Но София я познавам и въпреки всичко я харесвам, така че ще си призная че съм емоционално повлияна и пристрастна.

С Меган, в Берген:

С Меган, мъдро заключихме, че добре че не живеем заедно, иначе от лигавщина, никога, нищо нямаше да свършим : )
Искам да се образовам за да се опитам да минимизирам това да съм вредна за обществото. Защото колкото и да не го осъзнаваме, влияем на другите около нас, на града или селото в което живеем, на компаниите в които работим. Може би е изтъркано, но ние сме обществото.
В автобуса между Flåm и Voss с Меган не спряхме да се смеем, за момент имахме опасението че ако не млъкнем ще ни свалят от автобуса, което нямаше да е толкова добре, тъй като главно минавахме през норвежкото нищо. За щастие, обаче това не се случи и след час и половина (неуспешни) опити за тихо кискане, стигнахме Voss.
Слизаме с Меган от връх Fløyen и ни задминава една дама екипирана като за арктическа експедиция, с детерминирана походка, с качулка на главата и ръкавици и заета да яде скумрия в доматен сос, с малка бамбукова виличка директно от консервата.
В трамвая в Берген имат два вида екрани, тези които показват името на предстоящата спирка и втория вид, чиято единствена функция е да показват реклами и “информативни” видеа на транспортната компания в региона Vestland. В момента видеото показва една възрастна дама с червено палто на тъмно сини цветя, която влиза в автобуса и точно пред нея е застанал един двайсет годишен хипстър, със същото палто. Двамата се споглеждат и засмиват. След това се показва друго младо момиче застанала по-напред в автобуса която забелязва сцената и се усмихва, до нея, седнала, е друга възрастна дама с чихуахуа в чанта, която прави място на ново-влязлата си връстничка да седне до нея, двете се заговарят, с усмивки достоини за реклама за паста за зъби. Всичко това се случва докато в автобуса грее слънце. И рекламата промотира как употребата на градския транспорт има много позитивни страни. Аз не споря с намерението, просто искам да изтъкна известно разминаване с реалността.
- Първо, хората с толкова шарено облекло в Норвегия са малко, сигурно даже се броят на двете ръце. Така че шанса двама човека с шарени палта да се срещнат и то с идентични палта е близо до нулев.
- Второ в Берген има слънце четиридесет дни в годината на кръст. Къде сме? В Ибиза?
- Трето, хората в Норвегия избягват да си говорят. Още повече като не се познават.

Норвежците обичат да се обличат в бежово и черно и тъмно зелено, и да си стоят тихо със слушалки в трамвая и да говорят с колкото се може по-малко хора през деня. И така се чувстват чудесно. Аз просто се притеснявам че тази реклама може да има обратен ефект: да изплаши интровертните норвежци и да спрат да употребяват градски транспорт.