Седмица 12

1. Да, Франция е различна от България, Германия също е различна от България. И когато се връщаш в България след това, някои неща правят впечатление, но за кратко. Норвегия обаче е толкова различна и толкова приятно различна, че почти не прилича на “истинския свят”. И нямам представа как ще виждам вече “истинския свят” след Норвегия. Тук хората не взимат със себе си, в бъдещето, предразсъдъците на родителите си. Пак имат предразсъдъци, но не влачат някакви идеи и табута прашасали и миришещи на застояло в бъдещото просто “защото така се прави”. Статиската тук е очевидна, измежду работниците в ремонтите, в онези големи ремонти на градската канализация в които парчетата тръби, метър в диаметър, се местят с багер, има жени. Има жени електротехници, има жени работещи по покривите. Това не е революционно, а тривиално. Въздухът е чист, вижда се ясно и на далеч, косите и белите якета също са чисто. Понякога хората се преобуват в чехли в публични сгради. Ако скоро ми се наложи да ходя до НАП или морска администрация и аз мисля така да направя. Всичко това е приятно, защото в известна степен Норвегия се опитва да бъде такава каквото би искала и не се впечатлява чак толкова от това каква се очаква да бъде. Естествено че има и негативни аспекти за Норвегия, все пак съм видяла една малка част от Норвегия и за малко. Но тук още веднъж се потвърждава че “Отнема време (жените и мъжете да получават еднакви заплати)”, “Сложно е (да се променят регулации)”, “Толкова дълго време е било така (fill in blank)”, “Какво ще кажат другите (за мъжка медицинска сестра)” не значат нищо, или по-точно значат че по някаква причина състоянието на нещата е благородно или пък просто не пречи на произнасящия тези думи. Да, за да се промени едно нещо, хората трябва да искат да се промени. Ако ни мързи и сме се застояли, най-добрият начин да спре да ни мързи е да го направим. Ако ни е страх, най-добрият начин да спре да ни е страх е да го направим.

2. А сега стига сте чели бръмбарски небивалици и отидите да прочете нещо смислено! “Българско селфи” Иван Ланджев.

3. Един от начините да се стигне до връх Ulriken е по 1333 стъпала. Нагоре се качват Бръм, запъхтян, но решен да не спира за да не си губи засилката, и един господин в шейсетте който задмина Бръм, и беше на второто си качване докато Бръм още слизаше.